Поетичен петък: Георги Константинов - Писмо

Георги Константинов

ПИСМО

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак,
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж,
решиш ли да се върнеш,
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.

Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът,
и ако не забравиш
целта на своя път,
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.